Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2008 19:58 - Митът за холокоста - Юрген Граф - последна част 3
Автор: revisionist Категория: Политика   
Прочетен: 3365 Коментари: 1 Гласове:
-2

Последна промяна: 02.08.2008 20:10


ІХ. Свидетелите за “газовите камери” на Освиенцим

(Част 2)

А. Как се координират показанията на свидетелите

Както справедливо отбелязва историкът Ернст Нолте, невъзможно е цяла голяма група лица да разказват, независимо един от друг, еднаква, или почти еднаква история. Обаче Нолте счита, че в разказите за ГК има, все пак, някакво зрънце истина, въпреки, че броят на жертвите може и да е силно преувеличен.Разсъждавайки по подобен начин, можем да достигнем до следното заключение: по време на средните векове огромно количество свидетели съобщават, че са видели летящи вещици в Блоксберг. В резултат на това немалко от тези “вещици” попаднали в лапите на инквизицията. Следователно, колкото историята е по-дълга, толкова броят на летящите във въздуха вещици е преувеличен. На Нолте въобще не му идва на ума, че показанията на свидетелите и изпълнителите могат да бъдат координирани много лесно, тъй като съюзниците след войната са имали възможност да ги фалшифицират и изменят както намерят за добре.

Както съобщава сериозният испански изследовател Енрике Айнат, още през 1941 година от полската Съпротива са започнали да постъпват съобщения за масовите убийства в Освиенцим, но не с помощта на циклон-Б, а с пневматични чукове, електрически вани и т.н. Всички тези съобщения са оставяни без внимание. Страшните истории за парните, газовите и електрически камери на Белзац пропагандата започна да разпространява от 1942 година. Освиенцим не беше докосван до юни 1944 година. Британско-еврейският автор Мартин Гилберт пише, че “тайната на ГК в Освиенцим-Биркенау се е пазела до третата седмица на юни.”А по това време вече се е провела масовата депортация на унгарските евреи, които са били изпращани направо в Освиенцим; 28 хиляди от тях са били регистрирани, а останалите разпръснати по други работни лагери и фабрики. С разказите за унгарските евреи в ГК на Биркенау е бил даден стартът на легендата за “лагера на унищожението” Освиенцим. През ноември 1944 година легендата получила своя окончателен облик. Тогава във Вашингтон се появил WRB-репортаж, основан на разказите на Врба, Алфред Ветцлер, Чеслав Мордович и Арност Розина. В репортажа циклон-Б е бил назован като оръдие на убийствата, говорело се е и за отравяния в двете селски къщи, но за крематориума на главния лагер, като за място на убийства, в репортажа не е имало нито дума. (Ние пак ще се върнем към този репортаж.)

На 2 февруари 1945 година, веднага след освобождението на Освиенцим, в “Правда” се съобщава за “конвейера на смъртта”, на който са били убивани едновременно стотици човека. Но много скоро този конвейер изчезнал и никой свидетел не говори за него. “Правда” пише и за ГК, но ги разполага не там, където им е било определено да бъдат по-късно, а “в източната част на лагера” – и това се случва, когато лагерът вече е в съветски ръце! Съвсем очевидно е, че тази версия още не е била съгласувана със съюзниците. Съветите много добре са знаели, че от тях се изисква да намерят доказателства за масови убийства в Освиенцим, но детайлите, все още, не били уточнени нито от Лондон, нито от Вашингтон и затова авторът на статията в “Правда”(с еврейска фамилия) е решил да си ги измисли сам.

През април-май 1945 година в полската комисия постъпили много бивши лагеристи от Освиенцим, сред тях били и евреите Шмул Файнцилберг (наричащ себе си Яновски, Касковски и, накрая, Файнцилберг), постоянно сменящия рождената си дата Шлам Драгон и Хенрик Таубер. След като вестник “Правда” попаднал в неудобно положение, полските комунисти започнала, макар и в общи линии, да координират показанията. ГК били локализирани на едно място, било постигнато единство и по въпроса за оръдието на убийствата. За такова се приел циклон-Б. Във всичко останало на “преживелите холокоста” било позволено да дават воля на извратеното си въображение, а на техните “фактически показания” бил предаден статус на “висши истини”.

Формулировката на мита била завършена от показанията на коменданта на Освиенцим Рудолф Хес. След войната той известно време се криел в един селски двор, но през март 1946 година бил заловен от британците. Признанията от Хес били получени в британско учреждение, където се водели разпитите. Хес бил разпитван от евреин, сержант Бернард Кларк. Това ставало по следния начин: “Хес крещял само при вида на една британска униформа. “Как се наричаш?” – ръмжал Кларк и всеки път в отговор прозвучавало “Франц Лонг” (името на селянина у когото се криел Хес). Юмрукът на Кларк се стоварвал в лицето на разпитвания. На четвъртия разпит Хес назовал истинското си име. Тогава той бил съблечен до голо и разпънат на плота, където убивали говедата, а Кларк направил с него нещо невероятно. Виковете и ударите се слели в една какофония, която нямала край… Били необходими три дни, за да може Хес да започне да говори и да казва всичко, което се искало от него.”

Показанията на Хес основателно са подложени на щателен анализ от ревизионистите и от тях не е останал камък върху камък. Ние даже няма да повтаряме всичко, а ще се ограничим само с няколко примера:

- Хес заявява, че само за времето, когато той е бил комендант (до ноември 1943 година) в лагера са отровени с газ повече от 2,5 милиона човека. В тази цифра вече не вярва нито един историк. Тук остава да си зададем само един въпрос: Толкова ли Хес е тъгувал за бесилката, че е готов на такава лъжа, само за да попадне по-бързо на нея?

- Още в 1941 година, съобщава Хес, той е посетил лагера на “унищожението” Треблинке. Тогава съществувал, според Хес, и “лагерът на унищожението” Белзец. В действително Белзец е бил открит през март 1943 година, а Треблинка – през юни 1942 година

В показанията на Хес са открити общо 47 несъответствия.

Освиенцим е играл съществена роля на Нюрнбергския процес, където на Германия беше преписано извършването на единствено по рода си, в световната история, престъпление. За правова база на трибунала служеха не международните и държавни правови актове, а специално създадения в Лондон през август 1945 година, за този случай, статут. Съгласно ст.19 от него, съдът е “освободен от необходимостта да се придържа към правилата при доказателства за вина”. В ст.21 се говори, че “за официални факти” съдът не е длъжен да изисква доказателства. Какво се разбира под “официални факти” може да реши единствено съдът. Такива “факти” като целенасоченото изтребване на евреи или убийството на полските офицери в Катин, бяха обявени за “общоизвестни” и не трябваше да бъдат доказвани.

В подобен стил се проведоха безчислени процеси “нацистките престъпници” във ФРГ. Марионетният режим на САЩ в Бон през 50-те години задължи съдът да не се занимава с доказателствените факти за милионите убийства на евреи в ГК. Тази операция беше провеждана така: преди началото на процеса всички свидетели едновременно се изслушват, те представят обвиняемите като чудовища с човешки облик. Не е необходимо да се представят доказателства, тъй като има престъпление и неговите извършители са установени веднъж и завинаги. Свидетелите могат да лъжат до посиняване, никой не им задава критични въпроси, за да не предизвика у тях - жертвите - душевни страдания. За обвиняемите остава единственият шанс да смекчат присъдата, като не оспорват съществуването на ГК и масовите убийства, а само - своето участие в тях.По този начин възникват “признанията на изпълнителите”. Цялата тази процедура е описана в книгите на Вилхелм Штеглих и манфред келерс.

Б. Освиенцим – лъжец № 1

Ако трябва да увенчаем някого с титлата “баща на лъжите за Освиенцим”, то тя, безусловно, трябва да принадлежи на г-н Рудолф Врба, университетския преподавател в пенсия от град Ванкувър. Младият човек Врба е бил депортиран в Освиенцим, откъдето той, заедно със своя едноверец Алфред Ветцел, успява да избяга на 7 април 1944 година.

Един внимателен анализ на разказите на тези двама словашки евреи показва, че те никога не са били в крематориум, където би трябвало да се намира ГК. За крематориум ІІ и ІІІ те пишат следното: “В средата на пространството определено за пещите, се издигаше гигантска тръба. Около нея бяха разположени 9 пещи с по 4 отверстия във всяка. Във всяко отверстие се побираха по 3 трупа… На плоския покрив се намираха 3 прозореца, които с помощта на клапан можеха да се затварят херметически. От ГК към пещите водеше коловоз… всички в камерата само след 3 минути бяха мъртви…Тогава камерата се отваряше, проветряваше се и хората от специалната команда откарваха труповете, натоварени във вагонетките, до пещите, където се извършваше изгарянето.”

Първо, всяка пещ, в действителност има по 5 отверстия; второ, както вече казахме, на покрива на мазето за трупове няма никакви отвори; трето, от ГК към пещите не води никакъв коловоз, а до пещите има асансьор, тъй като те са разположени едно ниво по-високо. Освен тези очевидни лъжи, твърденията на Врба и Ветцел съдържат още редица груби грешки. Очевидно, двамата автори са получили тази информация от участниците в Съпротивата, които, напълно естествено, никога не са виждали крематориума в действие.

В 1964 година Врба публикува книгата “I cannot forgive” (“Аз не мога да простя”); на стр. 10-11 той пространно описва отравянето на краковските евреи, което било извършено през януари 1943 година в крематориум ІІ в чест посещението на Химлер в Освиенцим. Ако Врба поне беше прочел литературата посветена на “холокоста” той щеше да знае, че крематориум ІІ е бил открит не през януари, а през март 1943 година, а Химлер е бил в Освиенцим за последен път през юли 1942 година. В книгата си Врба заменя “коловоза” със “специални подвижни маси” (такава маса там наистина е имало, но тя е била само една; в немското издание е дадена илюстрация). Времето за изгаряне от 1,5 часа, което Врба е дал за WRB-репортажа, в книгата е съкратено до 20 минути, което, както вече споменахме, противоречи на физичните закони. Вместо три прозореца на ГК, в книгата се споменава само за един. Ето тези, а и някои други неща, Врба е “подобрил” в своите свидетелства.

Както подчертава проф. Форисон, всичко това продължава вече пълни 40 години и краят на всичко може да дойде едва когато пред съда еврейските “свидетели на ГК” бъдат подложени на кръстосан разпит, както се прави винаги, когато в съда се разглежда дело за убийство. А и до сега мошениците четат лекции, дават интервюта, привикват в съда хора без да ги подлагат на евентуално разобличаване с помощта на професионален кръстосан разпит.

В 1985 година в Торонто се е състоял съдебен процес срещу канадеца от немски произход Ернст Цюндел, който бил обвинен от еврейска организация в разпространяване на ревизионистка литература. Главен свидетел на процеса е бил Врба. С него се заела защитата на Цюндел в лицето на Дъглас Кристи. Кристи започнал да разпитва Врба за описаното в неговата книга посещение на Химлер в Освиенцим:

Въпрос: Позволете да ви попитам, не желаете ли да ни кажете, че сте видели Химлер в лагера през януари 1943 година или това е само…

Отговор: През септември 1943 година или през януари.

В: Да, но в книгата пише през януари 1943 г.

О: Не, аз го видях през юли 1943 г., а след това още един път през 1943 г.

В: Но тук пише януари 1943 година.

О: Значи това е грешка.

В: Грешка?

О: Да.

В: И Вие видяхте как той пристига?

О: Първият път аз просто не можех да не го видя, тъй като той беше толкова близо до мен, колкото сте сега и Вие.

В: Толкова близо, както аз съм сега?

О: Примерно.

В: Разбирам. И вие бяхте…

О: От вежливост той се приближи към мен с още една крачка.

В: Така, така.

О: Но втория път аз го видях в колата, както и при първия път. Той пристигна с черен Мерцедес и беше обкръжен от тълпа ласкатели, които го съпровождаха. Аз го видях на разстояние 600 ярда и чух, че е той, обаче този път не се приближи до мен, за да ми подаде ръка и да се представи. Може би, това беше действително той, а може би, някой негов представител, но си мисля, че едва ли това има голямо значение.

В: И Вие разказвате на съда, че действително сте видели Химлер, когато той разглеждал през вратата ГК, така ли е?

О: Не, аз не разказвам, че съм бил там, когато той е разглеждал ГК, но повтарям историята, която съм слушал много пъти от тези, които са били там… Там са били много от специалната команда на СС.

В: Но Вие бяхте ли там?

О: Не, аз тогава бях в карантинния лагер и знам, че всичките онези нещастни жертви бяха принудени много дълго да чакат отравянето с газ, тъй като високопоставените зверове не бързаха и се наложи да ги изчакват в ГК.

В: Обаче във Вашата книга Вие пишете, че всичко това сте видели лично и не казвате нито дума, че това е преразказано от други източници.

О: За този особен случай аз разказах това, което чух от другите.

В съда Врба упорито твърди, че е видял със собствените си очи как 1 765 000 евреи изчезват в крематориумите; от тях 50 000 – френски. Кристи му напомнил, че от Франция депортираните евреи са били два пъти по-малко от посочената цифра, след което Врба го попитал “А откъде Вие знаете тази цифра? От немските вестници ли?” Кристи му отговорил, че знае това от образцовата работа на френския евреин Серж Кларстфелд.

Крахът на архилъжеца Врба е повратната точка в юридическото преодоляване на “холокоста”. Без да се счита йерусалимския процес над Демьянюк – където 5 еврейски лъжци се кълняха, че украинецът със собствените си ръце е натикал стотици евреи в ГК, а той, въпреки това, беше оправдан – от 1985 година нито един “свидетел на ГК”не се осмелява да застане през съда.

Ернст Цюндел е осъден през 1985 година на 19 месеца затвор, а в 1988 година, при процес против ревизионистите, още на 9 месеца. Като основание за присъдите послужил законът “за разпространение на неверни новини”. През август 1992 година върховният канадски съд го оправдава и обявява съответния закон за противоречащ.

В. Смехотворност на защитата по официалната версия за Освиенцим

Бъдещите поколения няма да могат да разберат как в течение на половин век може да съществува противоестествена история за ГК и нея да вярва по-голяма част от човечеството, а съмняващите се в нея да бъдат преследвани от закона.

Нека предположим за миг, че немците наистина са искали да изкоренят физически евреите. Как биха постъпили в такъв случай? В качеството на начин за убийства логично се натрапва разстрел и уморяване с глад. Евреите, разбира се, можеха да бъдат ликвидирани по местата на тяхното живеене: френските – във Франция и т.н. Немските евреи биха били отведени до предварително изкопани братски могили, някъде в горите и там разстреляни. Идеята да се съберат евреите от цяла Европа в “лагери на смъртта” и там да се тровят с газ не би могла да появи в главата и на най-извратения “бюрократ на смъртта”. Нацистките убийци би трябвало наистина да са били слабоумни, след като са се заели с невероятни способи да унищожават милиони хора и то в рекордно кратки срокове и така, че да не оставят и най-малката следа! Следите така щателно са били скривани, като че ли от самото начало са знаели, че техният НС ще бъде победен и ще започне международно разследване.

Депортацията на евреите има смисъл само в два случая: ако те са били считани за неблагонадеждни граждани, подривни елементи, и ако е трябвало те да се използват като работна ръка.

Не по-малко абсурден е и изборът на циклон-Б като средство за масови убийства. Ако наистина е трябвало да бъдат отравяни, то са съществували достатъчно бойно отровни вещества (да си спомним, че в първите съобщения на полската Съпротива точно за тях става дума, но по-късно те не се споменават в официалната литература). Също така, вместо прословутите “газови автомобили”, е можело да бъдат използвани обикновените газгенератори, които работят с дърва и дават 32 % въглероден окис, напълно достатъчно за смъртта на един човек само за броени минути. Нямаше да има никакви проблеми с безопасността на персонала, а методът на убийства, колкото е по-прост, толкова е по-евтин. Обаче за подобни ефективни методи в литературата по холокоста няма и най-малка следа. Вместо това НС са били длъжни да използват най-идиотския начин за масово изтребление от всички, които човек може да измисли – скъпоструващ и крайно необходим за борбата с преносителите на тифа препарат, произвеждан в ограничени количества, опасен при попадане върху кожата, крайно труден за вентилация и необичайно дълго отделящ се инсектицид.

От 1942 година в някои от щатовете на САЩ осъдените на смърт се умъртвяват с помощта на вещества съдържащи синилна киселина. Процедурата по екзекутирането е нещо много сложно. Газовата камера трябва да е съвършено херметична, да притежава сложна система от вентилация и т.н. Необходимо е да сравним тези камери с ГК на Освиенцим и веднага ще ни стане ясно, че още първият опит тя да бъде използвана би завършила с пълна есесовска катастрофа.

Както е описано в местния вестник на курортното хърватско градче Лаврон, през 1955 година, кметът се опитал да отрови с газ дървесните червеи, които заплашвали да разрушат църквата, но не затворил достатъчно плътно прозорците и вратите. В резултат на това населението на градчето е било спешно евакуирано, а трима жители, все пак, получили тежка форма на отравяне.

За техническата невъзможност да бъде извършвано отравяне с циклон-Б в помещенията, наречени ГК, първи обръща внимание Робер Форисон. Следващата експозиция показва същността на неговата аргументация: “Ако нацистките ГК можеха да действат, то те трябваше да отговарят на следните условия: да бъдат оборудвани с херметично затварящи се врати; да бъдат снабдени със специална система за подаване и разпределяне на газа, да притежават крайно сложна система за вентилация на камерите след тяхното използване; да бъде изобретен начин, който да неутрализира изпуснатия газ, а също така да се измисли и остроумна техника, която да обезврежда действието на задържалите се по труповете отровни газове, така че да е безопасно тяхното транспортиране. Вентилацията, проветряването на камерите – това е една сложна и продължителна процедура. Газът така се генерира в кожата, че е немислимо труповете да бъдат пипани с гола ръка. Само едно докосване до тях може да доведе до отравяне.”

Фактът, че строителите на камерите не са знаели химичните закони и затова решили да използват Циклон-Б в концентрация, необходима за масови убийства, е трябвало да се окаже за тях съдбоносна грешка. Привържениците на “холокоста” сега вече охотно се отказват от Циклон-Б и се опитват да го заменят с някакъв друг газ, но вече е твърде късно. Ще се наложи самата лъжа за “холокоста” да умре от Циклон-Б.

Х. Освиенцим: научни изследвания

А. Експертизата на Лейхтер.

По време на процеса срещу ревизиониста Ернст Цюндел (1988 г.) самият Цюндел, заедно с Форисон, поръчали на американския специалист Фред Лейхтер – той се е занимавал с конструиране на ГК за един щат в САЩ – да проведе научна експертиза на помещенията, наричани ГК в Освиенцим І, в Освиенцим-Биркенау и в Майданек. През февруари 1988 година Лейхтер се отправил със съответната екипировка в Полша и провел там самото разследване. В резултат била съставена експертиза, първата съдебно-медицинска експертиза на оръдието “на най-великото в историята на човечеството масово убийство”. Заключението съдържа три основни извода:

- ГК никога не са били планирани като такива и по строително технически причини не могат да бъдат използвани за такива;

- производителността на крематориума може да обхване само една малка част от заявеното количество жертви;

- извършеният (от друг специалист, химикът Джеймс Рот) анализ на проби строителен разтвор, взети от вътрешните страни на ГК не открил присъствие даже и на нищожно количество цианид; в същото време, високо съдържание на цианид се установило в мазилката на камерата в Биркенау, която официално е призната като помещение за извършване на дезинфекция.

Проведените изследвания довели до насочване атаките от страна на привържениците на теорията за изтреблението срещу самия Лейхтер, но това подтикнало много други да извършат още по-задълбочени изследвания.

Б. Експертизата на Хермар Рудолф

Хермар Рудолф, учен-химик, сътрудник в института на Макс Планк, провел изчерпателно проверка на експертизата, извършена от Лейхтер Той също достига до извода, че поради строително-технически и химически причини масови отравяния в Освиенцим са били невъзможни:

- предполагаемите отверстия, през които се е впръсквал инсектицидът циклон-Б, по онова време не са съществували. По този начин, както описват свидетелите, е било невъзможно гранулите да попаднат в камерата;

- синилната киселина взаимодейства с покритието на стените. Много здрава и устойчива връзка с нея образуват боите берлински лазур и метално синьо, откъдето киселината носи своето име. Металното синьо е необикновено устойчива и може да се съхрани продължително време. Ако в ГК са се извършвали масови отравяния, то в стените, боядисани с метално синьо, цианида трябва да е в не по-малко количество от цианида, открит в стените на дезинфекционната камера. Обаче там се открива съдържание на цианид, което е нормално за съдържимото във всяко обикновена боя, т.е. нищожно малко количество.

Привържениците на “холокоста” игнорират строително-технически изложения на Рудолф, но предприемат опити да опровергаят химическия анализ. Техният любим аргумент е, че преди смъртта си жертвите са поемали цялата синилна киселина чрез своето дишане. Тогава излиза, че в третия райх и молекулите на химическите елементи са се подчинявали на заповедите на СС, да не се отлагат по стените, за да не издадат своите покровители след техния разгром, а да се втурват направо в устната или в носната кухини на своите жертви. Впрочем, гранулите отделят газ минимум 2 часа, а жертвите, както съобщават свидетелите, били мъртви максимум след половин час. Излиза, че труповете са продължавали да вдишват газа, за да не може той да попадне върху стените. Но, нали, отново по показания на свидетелите, труповете веднага са били хвърляни в пещите! Какво е това чудо?

Така, че за всеки, който имаше полза от “холокоста”, оставаше да разгърне вендета срещу Рудолф, както и беше направено. По заповед, издадена от Централния еврейски съвет, той беше изгонен от института през май 1993 година, а през юни 1995 година, в резултат на продължил много месеци съдебен фарс, беше осъден без абсолютно никаква вина на 14 месеца затвор. Цитирани бяха: нанесено на евреите оскърбление, разпалване на расова ненавист и няколко други пункта.

В. Проучване на крематориумите от Карло Матоньо

Последната празнота в научно-техническите изследвания за “холокоста” попълни италианският ревизионист Карло Матоньо. Работейки заедно с Франк Деано и други инженери той проведе фундаментално научно проучване на крематориумите в Освиенцим. Кратки изложения на получените резултати се появиха на немски език в 1996 година.

Матоньо изследва следните фактори:

- реалната максимална производителност на крематориумите с оглед на това, че те са се нуждаели и от технически ремонт и не са могли да функционират всички едновременно и непрекъснато;

- поставянето на кокс в крематориумите, което е почти документирано, и количеството изразходван кокс за изгарянето на един труп;

- огнеупорната облицовка на пещите отвътре, която никога не е била обновявана, а тя може да издържи максимум 3 000 кремация за една пещ;

- невъзможността за изгаряне на труповете в ями.

Матоньо е стигнал до извода, че крематориумите не са могли да изгорят повече от 162 хиляди трупа. Ако приемем, че реалният брой на жертвите на Освиенцим е 170 хиляди и, при това, някаква част от труповете, при особено остри епидемии от тиф, са били изгаряни на открит въздух (не в ями), то резултатите на Матоньо довършват картината.

Срещу изследванията на Матоньо просто няма какво да се възрази и затова антиревизионистката литература запазва пълно мълчание за тях. Както се казва, вече нищо не може да бъде скрито.

Г. Анализ на Джон Бол за данни от аероснимки

След декември 1943 година комплексът Освиенцим е бил многократно фотографиран от въздуха. Това е извършено от съюзниците (те са се ръководели от чисто стопански интереси; там се е помещавала мощната фирма ИГ-Фарбен). Всички аероснимки са били направени в период, който “очевидците” назовават като убийствен. Особено интересни фотографии са направени на 31 май 1944 година. Тогава се е развивала с пълна мощност дейността по изтреблението на унгарските евреи; 400 хиляди е трябвало да бъдат отровени с газ в периода от май и юни и голяма част от жертвите били изгорени на чист въздух. А това видно ли е от фотографиите? - Нито опашките пред крематориумите, нито вонящите гигантски огньове, нито ямите, нито застланото с димни облаци небе! Няма нито планина от кокс, нито дърва, необходими за изгарянето на 400 хиляди трупа! Няма нищо!

Анализът на аероснимките е извършен от канадският специалист в тази област Джон Бол. Неговите разследвания нанесоха последният удар върху централния пункт от лъжи за Освиенцим - изтреблението на унгарските евреи.

ХІ. Другите “лагери на унищожението”

След като завършихме с ядрото на мита за “холокоста”, с лъжите на Освиенцим, ние можем накратко да разгледаме 5 други “лагери на унищожението”, за което е написано не по-малко отколкото за Освиенцим.

Майданек, смесен трудов лагер и “лагер на унищожението”; привържениците на теорията за изтреблението го сравняват с Освиенцим. Що се отнася до Хелмно, Собибор, Треблинка и Белзец, то тях ги обявяват за чисти “фабрики на смъртта”. Още преди края на войната немците са ги демонтирали и са прикрили всички следи от тяхната дейност. Затова не са останали никакви документи от тях; немците са унищожили всичко. Да разгледаме как се доказва всичко това.

Майданек

Този голям трудов лагер е бил разположен в покрайнините на град Люблин, откъдето носи и названието си; по-късно е наречен от поляците “Майданек”.

От горните етажи на къщите от близките улици се е виждала цялата вътрешност на лагера. НС, от една страна, са се старали да скрият геноцида и затова са унищожавали всички документални доказателства, а труповете на милионите убити са премахнати без никаква следа; от друга – построили своята “фабрика на смъртта” право в покрайнините на град, така че полското население от непосредствена близост да може да наблюдава извършването на масовите убийства! Ето в какво ни принуждават да вярваме вече половин век.

На Майданек се преписват от 1,38 милиона до 50 хиляди убийства. Някои защитници на теорията за изтреблението, например Херолд Рейтлинген и Фолфганг Бенц,го разглеждат като “лагер на унищожението”. Съществуването на ГК в Майданек се защитава съвсем вяло. Хермар Рудолфдоказва неопровержимо, че помещенията, които се показват на туристите като ГК, не могат да бъдат такива. Този лагер просто не заслужава някакво особено голямо внимание.

Хелмно

Лагерът е бил разположен в западна Полша. Съгласно “Jewish Year Book” (еврейски ежегодник) том 47, стр. 398, там са били унищожени 1,35 милиона евреи. Съгласно Клод Ланцман- 400 хиляди евреи, съгласно Волфганг Шефлер- 300 хиляди, съгласно Раул Хилберг- 150 хиляди. От само себе си е видно, че нито един от тези автори не прави и най-малко усилие да обоснове тези цифри.

Убийствата са били извършвани изключително в газови автомобили. От тяхното съществуване, или несъществуване зависи съдбата на целия този “лагер на унищожението”. За тези автомобили ние ще поговорим още.

Собибор

Собибор е попаднал в числото на КЛ благодарение на едно кратко писмо, изпратено от инспектора по лагерите Рихард Глюк, до Хенрих Химлер. В него Глюк предлага да превърне Собибор в КЛ. Химлер отклонил предложението на Глюк. И останал въпросът: имало ли е КЛ или не е имало? Защитниците на теорията за изтреблението потвърждават, че такъв лагер е съществувал и то като “лагер на унищожението”. Броят на преписаните му жертви е около 200-250 хиляди. Дълго време не е било постигнато съгласие относно оръдието на изтребление. Един от малкото свидетели, съветският евреин Александър Печерский дава следното показание: “На пръв поглед изглеждаше, че попадаш в обикновена баня: кранчета за топла и студена вода, скамейки за сядане… Но още щом всички влезеха там и вратите се затваряха с грохот. От дупките в тавана започваше да тече спираловидно тежка и черна мазна маса…”

За да заглушат виковете на жертвите, немците развъждали в Собибор стада особено гласовити гъски, които започвала да грачат, докато течела смъртоносната маса. На господа историците тази версия не се видяла много надеждна и те скоро отново се обърнали към ГК, а “Енциклопедия на Холокоста” теглила чертата под този дебат, решавайки, че там е имало дизелов мотор и баста!

Белзец

В Белзец, както твърдят всички привърженици на “холокоста”, от март до декември 1942 година са били убити точно 600 хиляди евреи, от което следва, че нацистката система в Белзец е била особено жестока. Главният свидетел е Курт Херщайн, който, както ние помним как потвърждава, че с газ са били отровени 20-25 милиона човека, че съществувала планина от обувки с височина 40 метра, а в ГК се побирали по 28-32 човека на 1 м2. Освен Херщайн съществува само още един свидетел – полският евреин Рудолф Редер, благодарение на когото, се счита, че в лагера са оживели от 1 до 5 човека. Редер говори за 3 милиона убити с газ в Белзец.

Като оръдие за убийствата в Белзец, вече десетилетия, се приема дизеловия мотор. Но кръга, формиращ мита за “холокоста”, се фиксират различни версии: от човешката мелница на д-р Женд до вагоните с негасена вар на Ян Карски и електропещите на Авраам Зилберштайн. Но всички те изчезнаха в килера на историята.

Треблинка

На този “чисто изтребителен лагер” преписват от 3 милиона до 750 хиляди човешки жертви. На процеса срещу Демьянюк в Ерусалим е назована цифрата 875 хиляди.

Класикът на “холокоста” Василий Гросман в своята книга “Адът Треблинка”(1946) описва следните методи на унищожение в лагера:

- задушаване с помощта на изсмукване въздуха от камерата. Съвършено невъзможна техника за роман на ужасите; тя бързо изчезва от арсенала на пропагандиращите “холокоста”.

- попарване с нажежена пара. Този вариант много бързо беше изместен с други. През февруари 1946 година Самуил Райцман заяви на Нюрнбергския процес, че в Треблинка е имало 3, а след това 10 ГК (IMT VІІІ., S. 361).След това изказване не е цитирано нищо друго: нито описаните, два месеца преди това, камери с гореща пара, нито изсмукване на въздуха, нито хлор или конвейер.

Както в Хелмно, Собибор и Белзец, труповете в Треблинка отначало са били закопавани в ями, а в 1943 г. изкопани и изгорени на открит въздух без никаква следа. Израелският “учен” И.Арад пояснява: Хората, които работеха в крематориума бяха забелязали, че труповете горят много добре и без специално гориво.”

Методът на това изгаряне е избран от високонадареният есесовец Херберт Флос. Той се досетил, че пълните дами ще горят по-добре, отколкото мършавите мъже и започнал да ги използва като горивен материал. Жалко, че за това не знаят индусите, които изсичат цели гори, за да изгарят своите покойници. Впрочем, като че ли, само при господството на НС труповете са можели да горят сами, а в условията на свободно общество - не, поради причината, че в клетките се съдържа прекалено голямо количество вода.

Съгласно изплувалите, по време на войната в еврейските кръгове, документи, в Треблинка е имало 10 ГК, които едновременно вмествали в себе си 6 хиляди човека. Пътят към тези помещения за убийства бил обкръжен от плътен плет и имал ширина от 1,5 м., а това означава, че по него могат да преминават само два реда от хора. Между всяка двойка би трябвало да съществува разстояние не по-малко от 0,5 м. Получава се опашка с дължина от 2 километра.

Съгласно Адълберт Рюкерл, бивш ръководител на Център за преследване на НС престъпници в Людвигсбург, в Треблинка служели около 35-40 есесовци. Това означава, че за всяка акция по изгаряне, на един есесовец (ако всички те са се занимавали само с това) се падали по 150 евреи! Евреите са се държали, за щастие, необикновено прилежно – вместо да пребият няколко есесовци и да се разбягат, те марширували, както съобщава свидетел в Дюселдорф, “голи, строени, направо към ГК”.

Бабий Яр

След като немците през септември 1941 година влезли в Киев, там започнала серия от взривове и пожари, жертви на които станали стотици хора. В отговор на това немците събрали 33 хиляди евреи, отвели ги в покрайнините на града, разстреляли ги и ги хвърлили в дерето. По-късно там били убити още десетки хиляди евреи. Точно след две години, когато червената армия напредвала към Киев, труповете били изровени и изгорени, както следва да се очаква, без никаква останала следа. Така че, и от това престъпление, не е останало никакво доказателство.

Хербарт Тиделман и Удо Валенди разследвали историята на Бабий Яр. Показанията на свидетелите са пълни с всякакви мислими и немислими противоречия. Преди разстрела жертвите, като че ли, жертвите са били клани с щикове, заравяни живи в земята и т.н. В хода на годините броят на жертвите нараствал до 300 хиляди.

Истината се заключава в това, че в момента на влизане на немците в Киев там не е имало даже и 33 хиляди евреи, да не говорим за 300 хиляди, тъй като своевременно всички са били евакуирани.

Научни изследвания

а) разследването на Фридрих Паул Берг относно “оръдието на убийства”

Американският инженер Ф.П.Берг проучил дизеловия мотор като оръдие за убийства. Той доказал абсолютната абсурдност на тази легенда.

Тази работа е крайно трудна, трудоемка и неефективна, тъй като такъв газ съдържа много кислород и малко въглероден окис. Един бензинов мотор изхвърля на 1 м3 5 и повече процента въглероден окис, а дизелов – малко повече от 1 %, даже и да работи на празен ход. Много по-ефективно е било просто жертвите да бъдат затворени в камери без прозорци.

Ако е съществувал “холокост” то неговите изпълнители трябва да са били технически гении, тъй като са успели, по някакъв начин, да преместят милиони хора, незабелязано от останалия обкръжаващ ги свят, до центрове за изтребление, да ги отровят с газ и да ги изгорят без остатък… Но те не успяха да отчетат ужасната неефективност на своите оръдия за убийства!

Както и историята с циклон-Б, историята с дизеловия мотор е измислена от профани в химията. Обаче този мотор се споменава във всички книги по история и, за ужас на привържениците на “холокоста”, по никакъв начин не може да се махне от тях.

б) изследването на Арнулф Ноймайер относно начина за премахване на труповете

A. Ноймайер е инженер. В своето изследване той изхожда от цифрата 875 хиляди, която е била назована на процеса срещу Демьянюк. За да бъдат изгорени 875 хиляди трупа на открит въздух са необходими 195 хиляди тона дърва, (при 200 кг. дърва на труп). Това може да се добие от горски участък с 6,4 км. дължина и 1 км. широчина. За процедурата по изгарянето, продължила, както се потвърждава, от началото на март до края на август 1943 г., е необходима ежедневната дейност на 2800 дървосекачи, с отбелязване, че един човек поваля, изчиства, окастря, подрязва и складира едно дърво но ден. Обаче, както ни съобщава литературата по “холокоста”, в Треблинка е имало само 500 “работещи евреи”, от които, както твърди “преживелият холокоста” Рихард Глоцар, бригадата по дърводобив се е състояла само от 25 човека, т.е. 1,5 % от необходимото количество. Освен това, близо до Треблинка няма истинска гора. А транспортирането по железницата на 195 хиляди тона дървесина едва ли може да се осъществи незабелязано? Или дървесината се е добивала по някакъв друг начин?

Да преминем по-нататък. 875 хиляди трупа дават 2900 тона пепел; да добавим към тях още и 100 тона дървесна пепел. А в пепелта на стотици хиляди трупове остават негорими частици – само зъбите трябва да бъдат около 20-30 милиона парчета. Ако Съветите, или поляците, бяха намерили поне една малка част от всички тези остатъци, то с голяма шумотевица, те щяха да съберат международна комисия и щяха да покажат на целия свят доказателство за немската жестокост. Но това не направили това. Защо?

в) абсурдът на легендата за“чисто изтребителните лагери”

В своето антиревизионистко съчинение Тил Бастиан излага официалната мъдрост за “лагерите на унищожението” по следния начин: “Есента на 1943 година., Собибор и Треблинка, на 300 км. от Освиенцим, вършат своята черна работа. Когато там масовите убийства приключват, главен център на унищожението става лагерът Освиенцим-Биркенау.

Рудолф Хес, посетил лагера на унищожението Треблинка (през юни 1941 г., 13 месеца преди началото на съществуването му!), се е гордял с подобренията, които той успял да въведе. “Комендантът на лагера Треблинка – съобщава Хес – ми докладва, че е ликвидирал 800 хиляди човека за половин година. Той използвал моноксид, който е малко ефективен. Когато аз строих зданието за унищожение в Освиенцим (кое? там са били много), използвах циклон-Б. …Другото подобрение беше, че ние построихме ГК, събираща едновременно 2 хиляди човека, тогава, когато в Треблинка във всяка от десетте ГК се събираха само по 200 човека.”

Със следващия пасаж г-н Бастиан много ясно показва за какво счита своите читатели: за идиоти. Той заявява: “В Белзец за 10 месеца - лагерът е открит през март 1942 г. – бяха убити и изгорени на открит въздух 600 хиляди човека. В Треблинка… 974 хиляди, почти всичките евреи, от тях 894 хиляди – за 8 месеца, така че, през останалото време, съгласно Хес за 6 месеца, биха могли да се ликвидират само 80 хиляди.”

Но тогава защо е било необходимо, през пролетта на 1943 г., в Биркенау да се строят ГК, щом като другите лагери на унищожението са функционирали така ефективно? Само в Белзец и в Треблинка, при такъв темп на работа, е можело без никакъв проблем да се унищожат всички пленени евреи. Защо така несвоевременно са били закрити и двете “фабрики на смъртта” и е взето решение да се построят ГК в Освиенцим?

Строителството на четирите крематориума в Биркенау защитниците на холокоста обясняват с необходимостта бързо да бъдат отстранявани труповете на убитите с помощта на газ. Но защо е било необходимо да се строят крематориуми, щом като, труповете, могат спокойно да бъдат изгаряни с помощта на горящи материали, а и без тях, без да бъде оставена никаква следа?

И защо “газът моноксид не е ефективен”, след като с негова помощ са били унищожени, в рекордно кратък срок, 1 824 милиона човека?

Какво са били в действителност Треблинка, Белзец и Собибор?

Не подлежи на съмнение фактът, че след въстанието във Варшавското гето, стотици хиляди евреи са били депортирани в Треблинка. Той е бил транзитен лагер. Да се изгорят и изгорят в него 1 милион жертви е било технически невъзможно. Той не е бил и трудов лагер, тъй като е твърде малък. Такъв е бил Треблинка 1; разположеният на 3 километра от него Треблинка 2 е бил трудов лагер.

Свидетелите съобщават, че от Треблинка са извозвали в други лагери, например в Майданек. За какво, пита се, е било нужно да се преместват жертвите от един “лагер на унищожението” в друг”, господа защитници на “холокоста”?

Възможно е, също така, Треблинка да е служил за междинен лагер при прехвърлянето в белоруските колонии, съществуването на които се признава даже и от защитниците на теорията за изтреблението. Такива междинни лагери са били най-вече Собибор и Белзец и, може би, за това те са били построени на изток от Варшава.

Унищожили ли са немците всички документи? Кой може да знае? Но защо тогава в Освиенцим абсолютно всички книжа са останали непипнати? Струва ни се, че там, където няма документи, те са били скрити, тъй като те опровергават легендата за “холокоста”. В близките години могат да се очакват много интересни открития.

ХІІ. Чудеса на конвейер

В превъзнасяната до небесата, превърната и в кинофилм, книга “Смъртта – майсторът от Германия”, Лео Рот и Еберхард Джекел пишат: “Убийствата на европейските евреи е уникално. Никога, преди това, една държава не е вземала решение избрана група от население, включваща старци, жени, деца, да бъде изтребена безразборно и изцяло и това решение да се осъществява, така че принадлежащите на тази група да бъдат не само унищожавани навсякъде, където бъдат заловени, но и да бъдат извозвани на големи разстояния с една цел: да бъдат убити в специално създадени за това учреждения.”

Хайде да се съгласим с факта, че НС действително са успели да скрият всички доказателства за това безпрецедентно масово убийство на цял един народ ида засегнем крайъгълния въпрос: действително ли всички евреи, попаднали в ръцете на немците, ”включително жените, старците, децата, безразборно и без остатък, са били изтребени”? Да се отговори на този въпрос е елементарно просто. За това е необходимо само редовно да се чете пресата и, четейки я, да се помисли малко.

Ще започнем нашия рейд из полята на пресата на свободния свят със статията в “Шпигел” (№ 51, 1992 г.), която носи заглавието “И тогава аз потънах в нощта”. В нея се говори за редица евреи, “преминали през нацистките лагери и останали живи”. Ето няколко примера:

- Ралф Джиордано, по време на войната е живял на свобода, но под надзора на Гестапо;

- Лео Баек, преживял цялата война в старото гето на Терезиенщад;

- Инге Дойтчкрон, описала младостта си по време на войната в Германия в свои мемоари;

- Теодор Голдщайн “бил депортиран от нацистите в трудовия лагер Вулхайд” и останал жив; и т.н.

В статията не се споменава за евреи, отровени с газ. В същия брой на “Шпигел” се публикува интервю с “преживелия холокоста” председател на Централния еврейски съюз в Германия Игнац Бубисом, който, като че ли, се явява приемник на друг “преживял” холокоста"”евреина Шмул Галински.

Да се задържим още малко при “най-интелигентното” списание и погледнем броя от 4 септември 1995 г. На стр. 152 е публикуван разговор с еврейския историк Йосиф Рован, за когото е известно, че за участието си в Съпротивата, е бил депортиран в Дахау. В този лагер, разбира се, той е оцелял, иначе “Шпигел” не би могъл да побеседва с него. И в същото време, историци от такава величина, като Рот, Джекел и редица други (все евреи) утвърждават, че нацистите са унищожавали евреите “безразборно и без остатък”. Поради факта, че Рован не е само евреин, а и участник в Съпротивата, то неговата смърт би трябвало да е повече от сигурна, но не, той оживял! Това не е ли чудо?

За друго чудо ни разказва “Франфурктен Алгемайне Цайтунг” в брой от 27 април 1995 г. Там се съобщава за един евреин, участник в Съпротивата, Арно Люстигер, “преживял и концлагер, и лагер на унищожението”. Не се съобщава в кой “лагер на унищожението” е бил, но той явно е оживял, иначе не би могъл през 1995 г. да дари своите читатели с обвинения за антисемитизъм и псевдонаучни ревизионистки съчинения.

Чудо лъха и от съобщението в “Нордвест Цайтунг”, издаван във фрисландския Олденбург. В брой от 13 април 1994 г. се съобщава за Израел Гутман, главен издател на “Енциклопедия на Холокоста”, следното: “Израел Гутман е роден в 1923 година, във Варшава, в 1943 г. е взел участие във въстанието на Варшавското гето и след това, до 1945 г. се е намирал в лагерите Майданек, Освиенцим, Маутхаузен и Хунскирхен”.

Два от посетените от Гутман лагери се считат за “лагери на унищожението” и, ето, участникът във въстанието евреин преминава през тях и остава невредим. Тук са възможни три обяснения:

1. Глупавите нацисти, въпреки своите старания, така и не са могли да унищожат Гутман, прехвърляйки го от лагер в лагер. Но тогава е непонятно, защо те не загубиха войната още първия ден.

2. Ние си имаме работа с цяла редица от фалшифицирани чудеса.

3. Немците изобщо не са имали намерение да убиват Гутман, въпреки че той е бил евреин и въставал с оръжие в ръка срещу немската армия. Те са го интернирали по съображения за безопасност или поради нуждата им от работна ръка; възможно е и поради двете причини.

Кое от трите предположения е най-близо до истината? На нас ни се струва – третото. Но нека да разгледаме още няколко примера.

Семейството на Франк

Трагичната съдба на това семейство, на пръв поглед, потвърждава версията за унищожението. Но това, като че ли, е само на пръв поглед. През август 1944 година Ото Франк, неговата съпруга Едит и дъщерите му Анна и Маргот са депортирани от Амстердам в “лагера на унищожението” Освиенцим, където, обаче те не били унищожени. Ото Франк е останал жив. Жена му умира през 1946 г.,а техните дъщери в лагера, но не от газ, тъй като тогава, според официалната версия, такива действия не са се предприемали. Те са починали малко преди края на войната от тиф в Берген-Белзен, където са евакуирани след Освиенцим.

Симон Вайл

В Центъра за съвременна еврейска документация Симон Якоб, роден на 13 юли 1927 г. в Ница, се счита за “убит с газ”. По-късно, под името Симон Вайл, става председател на Европарламента и френски министър на здравеопазването. Неговите майка и сестра също са преживели Освиенцим и умират от тиф в Берген-Белзен. Отново това е една трагедия, обаче нито следа от политика за целенасочено изтребление, иначе и тримата се водят убити или още във Франция, или в Освиенцим.

Примо Леви и Бенедикт Каутски

Евреин и боец на Съпротивата, Леви, след като е арестуван, не е бил убит от немците, но е изпратен на принудителна работа в Освиенцим. Той е описал всичко това в книгата си “Това ли е човекът?”.

Австрийският евреин и социалист Каутски е пребивавал по време на войната в Бухенвалд, Освиенцим и още един път в Бухенвалд, но е останал жив. Неговата осемдесет годишна майка е починала през декември 1944 г. в Биркенау, получавайки до последния си ден медицинска помощ.

Ели Визел

Лауреатът на Нобелова награда за мир, по мнението на който всеки евреин е длъжен да изпитва “здрава мъжка ненавист към немците”, е преживял и Освиенцим, и Бухенвалд.

Можем да посочим още твърде много имена на известни евреи, пребивавали в “лагерите на унищожението” и останали живи: “ловецът н нацисти” Симон Визентал, бившият президент на кнесета Д.Шилански, християн демократът Ерик Блюменфелд, равина Лео Баск, Юзеф Циранкевич, Хершел Грюншпаи, чието убийство на немски дипломат, се е превърнало в повод за “кристалната нощ”. Това се отнася за всички, “преживели холокоста” и писали спомени, в които с всички сили крещят:”Аз се измъкнах от всичко, за да ви разкажа какво се случи с другите.”

Когато пред привържениците на “холокоста” се поставят тези факти, те отговарят, че НС са провеждали комбинирана политика на изтребление. В “Енциклопедията на холокоста”е написано: “След пристигането в Биркенау караха затворниците да напуснат, колкото си може по-бързо, вагоните… Офицерите от СС извършваха “селекция”: по-голямата част изпращаха в ГК, а по-малката – на принудителна работа… Огромен брой от жертвите, мъже и жени, веднага след попадането си в Освиенцим, 2 бяха изпращани в ГК и не бяха регистрирани. “Селекция” се е извършвала и в Майданек.

В “чистите лагери на смъртта” всички бяха изпращани в ГК, в това число и работоспособните, без да се съобразяват с това, че самите немци изпитваха крайна нужда от работна ръка.”

Без да споменаваме, че “селекцията” противоречи на основната версия за “холокоста”, че са били унищожавани всички, то тя не се връзва и с фактите. Ако нещата стояха така, то в Освиенцим нямаше да се налага да регистрират възрастните хора, тъй като те не са били годни за работа. Неработоспособни са били и децата. Би трябвало те да бъдат убивани веднага след тяхното раждане. Но не, полската акушерка Станислава Лещинска съобщава: “В онези тежки условия аз разродих около 3 хиляди деца. Без да говоря за страшната мръсотия, насекоми, заразни заболявания и другите ужаси, ставаше нещо невероятно, но истинско. Веднъж лагерният лекар ми заповяда да напиша рапорт за инфекциите при новородените, а също така и за смъртността сред майките и техните рожби. Аз му отговорих, че нито сред майките, нито сред техните рожби няма нито един смъртен случай. Лекарят ме погледна с недоверие и каза, че даже и в най-добрите немски клиники не могат да се похвалят с такива резултати.”

Славната акушерка, без съмнение, щеше да каже, ако родените от онези самоотвержени майки деца, са били убивани веднага.

По сведения на С.Спилбърг (“Списъкът на Шиндлер”) даже 50 години след края на войната са живи 300 хиляди евреи, преживяли “холокоста”, от които 150 хиляди ще бъдат поканени пред кинокамерите до 1997 година. В американо-еврейското списание ”Jewish Chronide” от 28 юли 1995г. пише: “Днес живеят 250-300 хиляди преживяли холокоста. Ари Цев, провел интервюта със 150 хиляди, счита, че те би трябвало да бъдат 400 хиляди.”

И така, половин век след края на втората световна война живеят 250-400 хиляди депортирани някога евреи. А колко ли трябва да са били през 1945 година? Както пише Валтер Занинг с своето сензационно разследване “Ликвидацията“, в този период, когато, като че ли, са извършвани масови убийства, в сферата на немското господство са живели не повече от 4 милиона евреи. От тях, както е признато, съвсем не всички са били депортирани. Много голяма част от френските, белгийските и италианските евреи въобще никога не е била докосвана. Така че, какво може да се каже за следните твърдения:

- немците са искали да изкоренят всички евреи;

- в два от шестте “лагери на смъртта” са били убивани не всички евреи, но са подбирани работоспособните;

- в останалите четири “фабрики на смъртта” са били унищожавани и работоспособните, въпреки намерените документи, които доказват, че немците трескаво са търсели еврейска работна ръка;

- в много страни и косъм не е паднал от главите на евреите, въпреки че, в една Белгия не е представлявала никаква трудност арестуването на всички евреи;

- от максимум 4 милиона евреи са били унищожени 5-6 милиона, даже 11 милиона (Визентал);

- половин век, след уникалния геноцид, когато от 4 милиона били унищожени 5-11 милиона, 250-400 хиляди евреи, бивши обитатели на лагери, живеят и до ден днешен.

Да разгледаме няколко примера от тези 250-400 хиляди чудеса. Еврейският хуморист Ефраим Китън казва: “виждате ли, аз бях на път към лагер на смъртта, но успях да избягам. Това е просто едно чудо!”

Ели Визел и неговият баща още същата нощ, когато пристигнали в лагера, се отправили към ямата за изгаряне, където, ние вече споменахме, са били изгаряни живи възрастни и деца. И двамата избегнали смъртта в пламъците по следния начин: “Нашата колона беше на 15 крачки от ямата. Аз стисках устни, за да не може татко да чуе как тракат зъбите ми. Ето, останаха 10 крачки. Осем. Седем. Ние марширувахме бавно, като че ли, след катафалката на собственото си погребение. Ето, вече само четири крачки. Три. Те бяха съвсем наблизо, ямата с нейните огньове. Аз събрах всички сили, за да изскоча от редицата и да се хвърля върху бодливата тел. Дълбоко в сърцето си аз се прощавах с татко, с цялата вселена и зашепнах: ийтгадал вейтгадах хме рабах… Неговото Име да се извиси и да бъде свято…

Невъзможно! Две крачки ни отделяше от ямата, когато ни беше заповядано да се върнем в бараките.”

След това, вместо да чакат пристигането на съветските освободители, двамата се присъединяват доброволно към отстъпващите немци и тук Ели и неговият баща преживяват още едно чудо: ”През редиците премина шепот: селекция! Провеждаха я офицери от СС: слабите наляво, тези, които могат да вървят – надясно. Моят баща беше отпратен наляво. Аз се спуснах след него. Офицерът от СС ревна зад мен: “Назад! Аз се набутах сред другите. Няколко есесовци ме подгониха и се създаде такъв “тохувабоху” (евр. “хаос”), че много хора преминаха вдясно, в това число и ние с татко.”

И в Бухенвалд на Ели се налага да играе със смъртта подобни игри: “В Бухенвалд ежедневно изпращаха на смърт 10 хиляди човека. Аз винаги попадах в последната стотица пред вратата. След това прекратяваха екзекуцията. Защо?”

Наистина, защо? Ние също много искаме да узнаем това.

Втората съпруга на Ото Франк са отървава от ГК по следния начин: “Всяка затворничка трябваше да се представя отделно и есесовките сравняваха татуираните номера с номерата в списъка… Пред мен стоеше Лорета. Когато дойде нейният ред, тя каза: “Г-жо оберщурмфюрер, ние двете не сме в този списък, нас по погрешка ни взеха от друга барака!” Есесовката погледна в списъка. “Кой е нашият номер?” – “А/6893”, “А моят е А/5271” – казах аз. “Настина ли?” Върхът на молива се спусна по листа, търсейки нашите номера… Вратите на камиона се затвориха и заповядаха на шофьора да потегля. А нас отпратиха в друга барака.”

Юдит Труди Биргер избягва смъртта по свой начин: “Между другото аз вече бях толкова близо до пещта, че можех да различавам лицата на полските л



Тагове:   МИТЪТ,   Юрген,


Гласувай:
0
2



1. darimir - Срам
07.03.2016 23:27
Вие сте малоумници и част от цялата тази безчестна и неморална тайфа на Ървинг и Лойхтер! Засрамете се! Как не ви е срам да се гаврите със смъртта на толкова хора!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: revisionist
Категория: Политика
Прочетен: 232904
Постинги: 25
Коментари: 153
Гласове: 128
Архив