Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2008 15:13 - За антисемитизма
Автор: revisionist Категория: Политика   
Прочетен: 1845 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 14.03.2008 15:14


По времето, когато България пада под Турско робство, в Испания, в която арабите още не са изтласкани избухват антиеврейски бунтове. Причината е проста. Навремето еврейските търговци и банкери са се съюзили с мюсюлманите и са помогнали за падането на Испания срещу правото да се занимават с лихварство необезпокоявани от халифите. Най-накрая нещата стигат до там, че хорицата долу са били масово заробени с непосилни заеми и лихви. Това води до антиеврейски бунтове. Разбира се при подобни бунтове богатите лихвари не са реално потърпевшите. Потърпевшите са долните слоеве на еврейския народ - масата, която е достъпна, видима и най-лесно наранима.

Един век по-късно след като Изабела Кастилска успява да обедини Испанците и да изтласка арабите извън Испания идва момента да се разчистят сметките и с евреите, които навремето са спомогнали за падането на Испания срещу изключителното право да се занимават с лихварство.
Тогава се дава избор на евреите: или приемат католицизма, или си вземат багажа и се махат.
В деня, когато се изпращат корабите на Христофор Колумб за откриването на новия път за Индия се товарят и корабите за депортиране на евреите, които не са приели католицизма. Тях ги разпращат къде турската империя и мнозина се заселват в Солун и други големи търговски центрове. Други емигрират в Холандия и Англия, където определено способстват за развитието на съответните страни, защото стимулират банковото дело и внасят маса свежи капитали (събрани преди това от народи като испанците под закрилата на арабите).
Тия, които приемат католицизма обаче имат най-интересна история. Повечето от тях го правят за да използват системата, не за да й служат, но испанците още не са се усетили по въпроса. В реалност те продължават тайно да практикуват своята си религия и практики, но тайно. Междувременно понеже се водят католици получават достъп до държавни служби, които използват доколкото могат за свои си нужди, не за укрепване на християнството.
Това естествено отваря допълнително работа на вече функциониращата институция на Инквизицията, занимаваща се с разследване на проявите на ерес. Доколкото новопокръстените евреи, и мюсюлмани са го направили повече по принуда, те не са били и искрени католици и това явно си е личало. Та заради това по времето на Фердинанд и Изабела, когато се усеща каво на практика е станало, испанската Инквизиция дотолкова се развива, че успява да се отдели от Рим. Разбира се едни от преследваните са криптоюдаистите - т.е. формално покръстени католици, но в реалност тайно изповядващи юдаизма евреи.

Тази схема винаги се е повтаряла и преди това и след това. От една страна сравнително малочислената еврейска банкерска класа следствие на някакви скрити пазарлъци с този или онзи силен на деня си издейства правото да съдира колкото кожи й е удобно давайки под наем капитал срещу лихва, въртейки търговия с всичко, което носи максимална печалба (включително и търговия с роби, проституция, порнография и т.н.), и от друга страна са обикновените евреи, които поминуват както всички останали, но върху които се изсипва гнева на тия, комуто еврейските банкери и търговци, юристи, успешни едри мошеници (пример новите олигарси в Русия) и други подобни са съдрали кожата както им падне от местното население.

Т.е. има една симбиоза между еврейските банкери и еврейското простолюдие.

Финансовият капитал има нужда от буфер който да обере репресиите - за това служи еврейското простолюдие.
Простолюдието пък има нужда от някой, който да им защитава правата в нормални и спокойни времена и като стане напечено евентуално да бие пазарлъка за откупване и т.н. Именно понеже имат нужда един от друг те следва да се подкрепят едни други (съзнателно или несъзнателно). Добавете към това и митът за Богоизбрания Народ и нещата стават по-пълни. Поради това и еврейските общности са доста сплотени. Това е една устойчиво стабилна стратегия, която жизнено се нуждае от мита за "перманентния враг" на евреите - т.н. "антисемити".

Този мит се раздухва именно най-силно в демократичните страни, където има най-малко основание за него. Това е на пръв поглед парадокс, но само на пръв поглед.

Точно защото в демократичните страни има най-малко основание да се страхува който и да било от антиврейски погроми, то има опастност широките еврейски маси - простолюдието, буферната зона да се разпилее и асимилира сред местното население - процес, който неизбежно съществува и става.
Но ако се разпилее и изчезне буфера, тогава кой ще обира гнева на недоволното местно население, дето еврейския банкер му съдира гърба с дългове и лихви? Ще трябва самото ядро - банкерите, адвокатите и т.н. да попаднат под ножа. Така не бива! Не може да има правозащитна организация за защита на банкерите, адвокатите, филмовите дейци от еврейски произход. Това е смешно и неубедително. Виж, ако има еврейска общност, която е защитена, тогава под мотото за защитата на тази общност от ужасните "антисемити", големите другари могат да се чувстват по-рахат и да шетат по-безнаказано.
Ето защо превантивно и планомерно се раздухва постоянно мита за незагасващия "антисемитизъм", който дори и да го няма се провокира за да се стягат редиците на широките народни еврейски маси, необходими на еврейския елит като буферна зона - защитна маса, пушечно месо - каквото там е нужно според условията и обстоятелствата. От това долно съсловие, често пъти напълно лумпенизирано се пръкват всякакви левичарски "революционери", активисти, които са докарали маса беазобразия на тоя свят - в частност и системата на концлагерите, въведена от Лео Троцки, и използвана от Хитлер срещу еврейската маса.
И понеже точно от тая маса има нужда горната еврейска прослойка, те също се оказват нерядко в симбиоза. Златото, изнесено след погромите на болшевишкия преврат в крайна сметка стигат в демократичните западни банки, с което се стимулира западната демокрация и т.н. Много често самите "революционери" съзнателно или несъзнателно служат на големите играчи. Да съсипят местна национална буржоазия и да елиминират конкуренция, да се създаде хаос и нужда от свежи капитали, които после се заемат от голе
мите другари и т.н. Схемите са отработени и се развиват непрекъснато.
Това е перманентно и стабилно повтарящо се поведение през вековете. Именно то спомага еврейските общности да се държат сплотено и да се запазват през хилядолетията. Не се минава и без жертви естествено, но при този етнос, при специфичната му история това е стратегията за оцеляване, а никоя стратегия не е без жертви.
И тази стратегия е невероятно добре разработена. Дали всични евреи от долните нива разбират в каква схема са включени или не - не знам.

Що се отнася до Втората Световна война, Хитлер иска да се отърве от масите евреи, които са били доста бедни, но и да изземе парите на най-богатите. Желанието им да ги изсели от Германия и Европа съвпада с целите на Ционистите, които от края на XIX се мъчат да убедят евреите да емигрират обратно в Палестина за да се направи евресйат държава (не семитска, а еврейска). По напълно естествени причини, никой не е луд да зарязва цивилизацията и да ходи при другите семити - арабите в Палестина. Те и сега емигрантите от Русия, гледат да драснат къде САЩ при първа възможност. Така целите на Хитлер да се отърве от евреите и тези на Ционистите - да заселят Палестина съвпадат. Резултатът е, че масата евреи са настанени по концлагерите да чукат камъни, а най-богатите евреи се откупват и успяват следствие договорености с Хитлер дори да му помогнат да преодолее търговското ембарго, наложено над Третия Райх следствие акциите на Световния Еврейски Конгрес (базиран в САЩ) и бойкота му спрямо Хитлер.
В крайна сметка с цената на стотици хиляди невинни жертви (6-те милиона са част от мита), загинали основно по време на масовите епидемии от тиф в края на войната в лагерите в Полша и Германия, ционистите успяват да убедят света и своите си евреи, че трябва да им се създаде от ООН държава за да се върнат в нея и там да са защитени от "перманентния" "антисемитизъм". Така първоначално със съдествието на Хитлер, а после със съдействието на всички останали се създава Израел. Там основно отидоха не тия от Западна Европа и САЩ, а бягащите от комунизма евреи от Източна Европа.
Но както се видя дори и това не изкорени "антисемитизма".

Както обясних по-горе едрият еврейски финансов капитал има интерес от "перманентния" "антисемитизъм", за да се огради с буфер от собствените си хора, които да му служат за щит в страните, в които той печели големите пари.
Тия пари не могат да се спечелят в Израел. За големи пари се иска страна с огромно население, което да има нужда от заеми, за да текат лихви. Та големите пари се правят в САЩ, в Западна Европа, в Южна Америка - дето има много консуматори, безконечен хедонизъм и готовност да се вземат заеми за всичко - от заем чрез Виза карта за един обяд, през заем за жилище на цена нат 100 000 $, до заем за бизнес. Или пък в страни като в Русия, където тече приватизация на една рухнала държавна икономика. От това падат пари. Много пари. Ама много, много пари!

Та този еврейски финансов елит плаща щедро под една или друга форма или по-скоро урежда да се плаща под една или друга форма да се крепят всевъзможни организации за защита на правата на какво ли и кого ли не.

В крайна сметка тия "правозащитници" избиват рибата с това, за което в същност им се плаща - да създадат антиеврейски насторения, дори и там дето има симпатия към несретния хал на обикновените евреи, чиято съдба е да подкрепят тия, които си ги отглеждат за пушечно месо - световния еврейски финансов елит. Дали ще се атакуват жертвите или хищниците - няма значение - правозащитните организации ще го отчетата като "антисемитизъм", без да броят антисемитизма, провеждан от Израел спрямо останалите семити неюдеи и без да си правят труда да видят дали има някакви основания, защото целта е да се докаже съществуването на перманентен антисемитизъм, а ако го няма да се създаде изкуствено.
За него да се пише, да се коментира, да се осъждат хора с антисемитски прояви, да се набива каската на свободномислещите, да се приемат законодателства като това в Западна Европа, пращащо в затвора за съмнения в Холокоста и т.н. (Интересно: ако Холокоста е доказуем, то какъв е проблема да се докаже? Ако е недоказуем и има съмняващи се, то защо ще се осъждат, след като е недоказуем, а следователно и будещ съмнения?)

Но най-важното е да се вмени чувство на страх у масовия евреин, че е преследван и страх у неевреина да критикува каквото и да било свързано с проява на големите другари, тия дето финансират шоуто.
В крайна сметка имаме една изпечена система на Големия Брат, описана от Оруел.

Това е накратко казано цялата история около "антисемитизма" и всевъзможните правозащитни организации, дето им пълнят коритото с обилна прясна каша.
А както е казал народ нато нашия: "Напълни корито с каша, па само свини чакай".
Туй то!
P.S. Надявам се да съм удовлетворил вкусовете на борците против създадения от самите тях обект на борба - "антисемитизма" и да ме вкючат в статистиката си за Големия си Брат , та белким си заработят поредната гаванка с каша.
Ние ще си останем с удоволствието да гледаме как консумиращите каша произвеждат поредната кофа с помия.




Гласувай:
0
0



1. eltimir - Препечатка
15.02.2009 12:03
Позволих си да го препечатам тук:
http://genocid.ucoz.ru/publ/1-1-0-11
Не питам предварително, защото съм свикнал да правя каквото си искам, пък и не признавам законите за авторското право. Истината не мчоже и не бива да бъде ограничавана от "закони".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: revisionist
Категория: Политика
Прочетен: 232904
Постинги: 25
Коментари: 153
Гласове: 128
Архив