Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2009 11:14 - Казанлъшката закрилница
Автор: cudo Категория: Хоби   
Прочетен: 7348 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 04.07.2009 11:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В България сме благословени с дузина чудотворни икони, всички те пръснати из различни краища на родината ни. Три от тях са най-известни. Но, има и такива, за които малко се знае, но не са по-малко значими, свети и чудотворни. Една от тях е донесената в Казанлъшкия манастир „Въведение Богородично” през петдесетте години на миналия век от Божи гроб - Ерусалимската икона. Да си призная до преди седем години и аз не знаех за чудесата й, затова прредприех пътешестви до това сакрално място.image
Пристъпяйки в манастирския двор на Девическата св. обител в Казанлък те обгръща отново безлюдие и тишина. Есенният вятър отбрулва листата от огромния орех пред притвора с камбанарията. От гробовете, прислонени край стените му, ухаят букетите от късни хризантеми, поставени от грижовните ръце на монахини и богомолци. МАнастира има величава история.
Някой от гробовете датират от времето на Руско-турската война, 1877–1878. Тогава Казанлък е превземан два пъти от руските войски и българските опълченци. След падането на Стара Загора, на 19 юли 1877, многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. А сестрите заедно с игумения Екапитолина се присъединяват към бягащите изплашени люде. НО, за зла участ, войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци.
Временно църквата е превърната в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения са плячкосани, а стенописите в олтара и иконите – осквернени, като са избодени очите на образите. Според кондиката на манастира при бягството си турците правят опит да опожарят храма. Оттогава стенописите са силно опушени и тяхната красота доскоро бе скрита за очите на миряните.
На 27 декември 1877 г. руските войски и нашите опълченци, освобождават Казанлък завинаги и слагат край на поругаването на манастирските светини.
image
Днес в манастира "Въведение Богородично" се служат 12 монахини и една послушница. Думата "служат" е точно на място. Преди доста години, още докато е в света, откриват в главата на сестра Макрина тумор; лекарите я отписват, но чрез вярата й Бог я изцелява и тя приема монашество. Най-възрастна е 93-годишната сестра Нина, която от доста време е почти напълно обездвижена от инсулт. Сутрин я изправят да седне в леглото; със здравата си ръка тя стиска изплетената от черна вълна броеница и скришом прехвърля зърно след зърно. Сестра НИна безропотно е приела болестта, нещо повече, чувал съм я да се радва на нея. Тя твърди, че от тези няколко години боледуване е получила повече духовна полза, отколкото от целия си живот. Защото болестите и страданията ни очистват от натрупаните грехове. "По-добре е тук, на този свят без ропот да потърпим, отколкото да отидем във вечните мъки..." - казва сестра Нина, уповавайки се на безграничното Божие милосърдие към разкаялите се грешници.
 Игумения Наталия
А игумения майка Наталия споделя, че се връща за втори път от оня свят. Била 18-годишно момиче, когато се разболяла от туберкулоза. Въпреки лечението, дробовете й били поразени и тя легнала на смъртен одър. Вече си отивала, когато й се явила една жена в черни, монашески дрехи; познала я - света Петка. "Искаш ли да оздравееш?" - попитала я светицата, подавайки й здрави бели дробове. За по-малко от месец се изправила на крака. Втория път било преди четири години. Майка Наталия страда от сърдечна недостатъчност. "Почувствах се много зле и усетих как душата ми излезе, видях тялото си от високо. Полетях във въздуха и се спрях пред една светла стълба, чийто край се губеше високо в небесата. И тогава пред мен се спусна някаква завеса... после отново се върнах в тялото си..."
image
Сестрите в манастира са живи свидетели на много от чудесата, които са станали с помощта на чудотворната икона. Веднъж довели едно 7-годишно глухонямо дете. Тогавашният ефимерий на манастира свещеник Петър Василковски казал на сестра Олимпиада, която продавала свещи на пангара, да застане до свещниците пред олтара. Защото, когато се четат Василиевите молитви за изгонване на бесове, наблизо не бива да има други хора, за да не им напакостят демоните. После застанал с детето пред чудотворната икона и започнал да чете. Детето проговорило и рекло: "Чети, чети, дядо попе - бягат, бягат, бягат!" Явно момчето говорело за бесовете, които са били причина за страданието му... При друг случай свещеникът три пъти отслужил пред иконата молебен за здравето на тежкоболно дете, което било на умиране в болницата. След седмица дошъл щастлив, засмян: "Знаеш ли, че детенцето, за което се помолихме на Господа вече е здраво!"
 
Но сестра Олимпиада припомня и мъченическия край на отец Петър Василковски, който идва тук от Русия след трагичната 1917 година. В началото на 70-те много туристически групи от СССР посещават и казанлъшкия манастир; по този начин у свещеноиконом Петър Василковски се оказва една книга на Солженицин. Но доносник известява, че у него има дисидентска литература и една нощ го прибрали тихомълком. Минали седмици - ни вест, ни кост. Накрая сестрите и другият ефимерий решили, че е мъртъв, опяли една негова дреха и я погребали. Но една нощ отецът се върнал! Не приличал на себе си - бил слаб и измъчен. Затворил се в килията си; едва след време споделил само пред най-близките си какво се е случило. Затворили го в една сграда на Държавна сигурност в покрайнините на София; били го, разпитвали го, подложили го и на психически тормоз... Наскоро след завръщането му отец Петър се почувствал зле и починал в килията си; това се случило през 1972-ра година.
"Дойдох тук преди 20-ина години по Божия промисъл – сподели майка Наталия. – Останах съвсем сама в живота – види се, така е било угодно на Бога. Бях си религиозна и преди това, ходех постоянно на църква, пеех в църковния хор. Вярата ме привличаше и затова не ми беше трудно да се отстраня от мирския живот и да приема монашеството. Бях вече към 60-годишна, когато ме приеха тук, а после ме ръкоположиха за игуменка. С Божията помощ се справям с колектива, с проблемите, с несгодите, с изкушенията. Опитваме се да се издържаме сами – къде с ръкоделие, къде с работа в тъкачницата или с отдаване под аренда на манастирските земи. През зимата в манастира е по-безлюдно. Лете идват туристи, наскоро гост ни беше руски владика с делегация – почетоха гробовете на загиналите руски момчета. Тъй като църквата е затворена, хората от града идват да правят кръщенета или да си запалят свещички в параклиса.
Преди няколко години дойде майка с болно дете. Изпаднало в кома, в болницата не могли да установят какво му е. Спасихме го тук с молитви – това беше чудото на Майката Божия. Мен също тя ме спаси – бяха ме отписали от живите. Видях се някак отстрани как изчезнах от земния живот, но после се върнах. Види се, Бог е решил, че още не съм си изпълнила мисията тук, на земята. Божиите чудеса са много и са истински. Но човек трябва да вярва в тях".



История

Историята на казанлъшкия манастир "Въведение Богородично" датира от едно съновидение. Тогавашната монахиня в Калоферския манастир Сузана /Генчева/ вижда Божията майка, която й заръчва да се върне в родния си град Казанлък и да устрои там нова света обител.

Изпълнявайки повелението на пресвета Богородица, сестра Сузана събира осем богобоязливи девици и създават първото монашеско общежитие в отстъпената им къща на казанлъшкия розотърговец Иванчо Клатната. Преживяват скромно от ръкоделие, но възрастват във вярата. Скоро послушничките биват постригани в монашески сан от архимандрит Калиник, ефимерий на Мъглижкия манастир.

През почти двувековната си драматична история манастирът "Въведение Богородично" е ръководен от значителен брой игуменки и населен с монахини, съчетали дълбоката вяра в Бог и смирение пред Него с невероятно родолюбие, енергичност и борбеност, проявени при събирането на средства за построяване на обителта, в амбицията да създадат манастирско класно училище за девойки, в справянето с несгодите по време на Освободителната война и след нея. Пътешественикът Феликс Каниц, дипломатите Константин Иричек и Найден Геров, Захари Княжески, Михаил Золотарев, Константин Бозвелиев и др. са дълбоко впечатлени от родолюбивата дейност на тези жени. По-известни са имената на основателката Сусана Генчева, Зиновия Станчова, Екапитолина Теодорова, Зиновия II Иванова, Теоктиста Йовкова, Наталия, Аполинария и др. От 10 години манастирските дела се ръководят от игумения Наталия II с мирското име Минка, родом от Варна. В момента там има и 12 монахини.

Днес в двора на манастира, пред самата църква има паметник от две колони, обхванати от метален пръстен. На едната пише: "На руските воини и българските опълченци, загинали за Освобождението на България (1877–1878)", на другата – "В памет на зверски избитите от османските орди 340 беззащитни жени, деца и старци от Казанлък (август 1877 г.)".

Местоположение

Казанлъшкият манастир “Въведение Богородично” се намира в самия град Казанлък, като внушителният комплекс е скрит от очите на миряните с висок зид.



Тагове:   манастир,   чудо,   казанлък,   на под,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cudo
Категория: Хоби
Прочетен: 1504369
Постинги: 80
Коментари: 440
Гласове: 3467
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Любим линк
2. Наука, изкуство, хоби, бизнес Приятелската обич казва: "Ако някога се нуждаеш от нещо, аз ще съм тук"
3. Раннохристиянската базилика край село Лютиброд
4. Любим линк
5. muzika
6. Любим линк
7. Приказката не свършва дори и тогава, когато Героите спрат да Вярват в нея, защото има Надежда щом Сърцето все още Тупти!
8. Бързо, ефикасно и безопасно! Независимо дали Вашето Ранчо е 500кв/м или Хасиендата Ви е 20 кв/м, няма проблем, Джеронимо е насреща.
9. блогът на Мина
10. Ти си такъв,каквото е твоето силно желание. Каквото е то,такава е и волята ти.
11. По дрехите посрещат, а по визитката запомнят. Всеки ден средно се срещаме с четирима непознати. За някои от нас, тези срещи са голям шанс да намерям нови полезни контакти. При тези същите срещи, вече се е превърнало в ритуал обмяната на визитни картички.
12. Да спасим шест годишният републикански шапион по карате на България
13. Бизнесът ми носи 4 000 000 на година. Само не казвай на съдружника ми. Имам хубава дългокрака секретарка. Само не казвай на жена ми. Въобще аз съм толкова умен и оправен! Само не казвай на никой, че отново сам си говоря!
14. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска " /Притч.21:1/